Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2011 08:11
Седя си така и си мисля,
колко сложна и объркана личност съм
препускат в главата ми спомени
далечни,близки, запомнени.
През много дълги години
Животът ми трудно преминал е
Да ме събори времето не успява,
Но малко или много ми остава?
До кръв ми е набраздено сърцето,
Дълбоки бръчки се спускат по лицето ми,
Душата-смачкана цигарена кутия,
Не мога нищо повече в нея да скрия.
На гърдите –мишена начертана,
Забива всеки нож в „жива рана”,
Опитват се да ме съборят,
Да ме стъпчат,не очакват да се боря,
Аз във всичко виждам смисъл,
дори в нещо лошо измислено.
Още вярвам в доброто на хората,
А те…………..го оспорват.
Такива като мен животът не обича,
Такива като мен животът отрича,
За това поставя капани,
Опитвайки се да ме хване.
Често чувам капанът да щрака,
Изправям се и следващият чакам.