Здравей самота!

Ти ли на врата ми почука?

Отворих ти сама,

не те очаквах тука,

Не искам да се срещам с теб,

ти носиш отчаяние,

а моят поглед вперен е напред,

делят ни  огромни разстояния.

Последно,когато ти ме навести,

Обещах си да се разминаваме,

Затова сега ще ми простиш,

Нямаш моето внимание.

Не сме си вече нужни,

нито приятели,нито близки,