Ти си.....

 

Ти си кошмарът, който ме стряска

Ти си онази стаена сълза

Ти си болката здраво опасала

Наранената ми душа.

 

Ти си безразсъдно, загубено време

Половин живот захвърлен в калта

Ти всичко успя да ми вземеш

Вярата, волята дори и смеха

 

Къде са хубавите дни?

Нощите на лунна светлина

Къде са моите мечти?

Къде са? Нали ми обеща!

 

Няма смисъл да чакам нали?

Всички връзки са прекъснати

Студено е- навън вали

Тръгвам си късно е.

Щастието може да е само миг... но носи цяла вечност от вълнения във себе си. А защо ли точно онази любов... която не можем да имаме.... се помни така дълго. Може би точно..... защото завинаги остава копнеж..

Тръгвам си -късно е!