Когато слънцето се скрива
и бавно настъпва нощта,
когато любовта си отива
неусетно,както е дошла.
Когато вятърът беснее
страшно вън във мрака,
когато разумът посее
съмнението и зачака.
Когато в ден на новолуние
дочуеш тътен на вълни,
когато тъгата целуне
пълни със сълзи очи.
Когато въздухът спира,
а сърцето е разсечено на две,
когато душата не намира
галещи нежни ръце.
Не мисли,че това е края
ти си човекът,който решава.
Започвай отново да мечтаеш,
а той животът...продължава.