Черни дни и черни нощи,

Цялата ми сила взели,

Отново пия,пия още,

От тук,се питам,на къде ли ?

 

Изправена на кръстопът в средата,

Залитайки гротескно , смешно,

питам за посоката,която

този път няма да е грешната.

 

Безлични хора ме разминават,

Навели глави тъжни,умислени,

Да не сгрешат посоката внимават,

Не могат да ми кажат нищо смислено.

 

Чудя се,аз ли съм различна,

Защо мисля,че някой ми е нужен,

Около мен всички на духове приличат,

Без разум,без сърце-бездушни.

 

Черни дни и черни нощи,

цялата ми сила взели,

отново пия,и пия още,

и пак се питам…на къде ли ?

 

Изправена на кръстопът в средата,

Залитайки гротескно , смешно,

питам за посоката,която

този път няма да е грешната. ....а дали? със сигурност не...човек греши толкова пъти колкото си позволи!