Когато усещам,че животът ми спира,

Че животът ми свършил е вече,

Не се ядосвам,не се нервирам,

Не се отчайвам човече.

Когато усмивката от устните бяга,

Когато спомен ме отнася далече,

Когато болка сърцето ми стяга,

Не се отчайвам човече.

Когато умора очите затвори,

Когато дъхът без сила трепери,

Когато омраза душата изгаря,

Знам път,умът ще намери.

Малка пътека или магистрала,

Търсеща светлината на дъното,

Ще се завърти мигом времето спряло,

Животът се изправя в тъмното.

Веднъж поела през мрака,

Ще открия слънцето и светлината,

Дори никой да не ме чака,

Няма да бъда сама на земята.

Ще си търся моята половина,

Макар и да не я намирам,

Тя е там-знам ,че я има,

И да я търся не спирам.