Виртуалната любов –реалност или илюзия...
В днешните динамични времена на модерни технологии и различни средства за комуникация , се налага все повече един сравнително нов начин – интернетът. Спокойно може да се каже ,че 21 век ще носи неговия отпечатък. Интернетът навлиза дълбоко не само в професионалните и служебни пространства , той се установява трайно и взема превес и в междуличностните отношения. Хората получават възможността да се” срещат” и общуват с много други – да говорят /пишат/ с тях ,да се смеят с тях, да споделят радостите и болките , независимо в коя точка на земното кълбо се намират. Всичко е бързо, лесно и с високо качество.
В последно време все по-често ми се случва да чувам да се говори за виртуалната любов или иначе казано ,за любовта породена в интернет пространството. Това е още една индикация ,колко дълбоко е навлязъл интернетът в личните отношения . Нормално ли е да се случва такива неща ? Бях много скептично настроена при появата на самото понятие „виртуална любов”. Не можех да си представя такава любов, нямаше как да я приема за истина. Как да се влюбиш в човек когото познаваш от компютъра, от дни наред писане, от някоя и друга снимка, човек на когото не си чул гласа и не си видял очите? Звучеше ми като добре измислена приказка. Любовта е свято чувство, тя те кара да изтръпваш, да се смееш, тя пали огъня в очите ти, тя е тази която те прави щастлив. Не мислех, че това е възможно точно по интернет. За мен това беше чиста илюзия. Невъзможно е да предадеш чувствата и емоции, които те вълнуват.
След многото разговори проведени с различни по характер и емоционално състояние хора, започнах да се замислям, дали пък тая любов, за която говорят толкова не може да просъществува? Щом го има убеждението и увереността, че това се случва и то в интернет, значи може би наистина е така. Като се има предвид, че повечето от нас се изразяват по –свободно пишейки, отколкото говорейки, започва да ми се струва все по-реална тази любов. Вече съм по-склонна да приема факта, че тя съществува, но ще отворя една голяма скоба, ако освен говоренето/ писането/ -то е ясно ,че се започва от там, освен снимките /които няма как да си сигурен, че са точно на този човек/, освен усмихнатите емотикони / най-лесно се слагат усмивките/ , би било добре да се срещнеш с него/ нея очи в очи. Да се запознаеш на „живо” както си казва. И ако тогава усетиш „пеперудите” в стомаха и си готов да скочиш в дълбокото, значи не си се заблуждавал. Но ако не ти просветне „лампичката”, ако кафето прекалено много ти горчи и времето тече изключително бавно, за каква любов говорим изобщо, пък била тя и виртуална.
От до тук казаното ясно си проличава мнението ми по този въпрос, или накратко- приемам виртуалната любов за реалност, но с много уговорки и условия. Някой мъдър човек е казал ,че „Любовта дава крила”, мен лично компютърът по никакъв начин не би ме накарал да литна /ако ми се случи ще си го призная...може би/, а вас?
